[alert style="white"]На 6 септември се навършват 126 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия[/alert]
Съединението на България е актът на фактическо обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885 година.То е координирано от Българския таен централен революционен комитет. Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември (18 септември нов стил) 1885г., подкрепен от българския княз Александър I Батенберг.
6 септември – Денят на Съединението е една от бележитите дати в новата българска история, едно от най-дръзките и най-достойни събития в развитието на българската държава. Съединението е чисто българско завоевание без външни подбудители, крепители и защитници. Това е първата категорична заявка за самостоятелно, равноправно участие на българите в модерната история на Европа и първия ясен знак за европейските политици, че трябва да се съобразяват с млада България.
На 6 септември 1885г. Веднага след провъзгласяването на Съединението, на разделените по силата на Берлинския договор Източна Румелия и Княжество България е сформирано Временно правителство начело с д-р Странски, което поема управлението на Областта до пристигането на княз Александър I Батенберг. Временното правителство обявява военно положение в Източна Румелия и издава заповед за мобилизирането на мъжкото население, годно да носи оръжие. Заедно с това се отправя покана до княз Александър I Батенберг да поеме управлението на обединена България.
На 8 септември княз Александър I Батенберг издава манифест с който приема Съединението и се обръща с призив към нацията да защити с всички сили святото дело.Получава се рядко срещан синхрон между действията на монарх, правителство, парламент и обществено мнение. Временното правителство е разпуснато и на негово място се назначава Княжеско комисарство. Запазват се всички учреждения на Източна Румелия, с което се подчертава, че юридически областта функционира, а редът в нея е запазен и без опеката на Високата порта.
Успешното осъществяване на акта от 6 септември 1885г. поставя Княжество България в усложнено международно положение. Само 6 години след подписването на Берлинския договор, българите, без да се съобразяват с интересите на която и да била сила, заинтересувана от балканското статукво, отхвърлят позорните му клаузи и на практика обезсилват половината от постановленията му. Българските политици поставят Европа пред свършен факт, но факт, които трябва да бъде юридически узаконен от дипломацията на Великите сили. След като княз Александър I подкрепя Съединението и след края на последвалата Сръбско – българската война, България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация и милиция.
